SKIN LINE · СЪСТОЯНИЯ

Себум

защо се появява и какво можем да направим за него

Себумът е естествена част от защитната система на кожата. Той представлява липидна смес, произвеждана основно от мастните жлези и отделяна във фоликулите. В нормални количества себумът помага на кожата да запази своята еластичност, намалява загубата на вода и участва в поддържането на кожната бариера.

Проблемите възникват, когато производството му е прекомерно или когато себумът се комбинира с мъртви кожни клетки и запушва порите. Тогава кожата може да придобие лъскав вид, да се усеща мазна и да стане по-предразположена към комедони и акне.

От друга страна, твърде агресивното обезмасляване на кожата също не е добро решение. Силните почистващи продукти могат да нарушат кожната бариера и да предизвикат сухота, раздразнение и усещане за опъване. Затова целта на добрата грижа не е да премахне себума напълно, а да поддържа неговото производство и разпределение в баланс.

Какво представлява себумът?

Себумът е мастен секрет, произвеждан от мастните жлези, които се намират в кожата и в повечето случаи са свързани с космените фоликули. Той съдържа различни липиди, включително триглицериди, восъчни естери, сквален и свободни мастни киселини.

Себумът има няколко важни функции. Той допринася за поддържането на хидролипидния слой на кожата, ограничава прекомерната загуба на вода и участва в защитата на повърхността ѝ. Липидите на себума имат значение и за средата, в която живее кожният микробиом.

Производството на себум не е еднакво по цялото тяло. Най-много мастни жлези има в области като лицето, скалпа, гърдите и горната част на гърба. Именно поради това тези зони по-често са склонни към омазняване.

Важно е да се разграничава себумът от потта. Потта се произвежда от потните жлези и основната ѝ функция е терморегулацията, докато себумът е липиден секрет с основно защитна роля за кожата.

Видове себум и особености на производството му

Себумът сам по себе си не се разделя на отделни „видове“ като самостоятелни заболявания. Разликите, които се наблюдават, са свързани най-вече с неговия състав, количество и начина, по който взаимодейства с кожата.

При нормално производство себумът допринася за комфортното усещане на кожата и не води до изразено омазняване.

При повишено производство на себум, известно като себорея, кожата може да изглежда лъскава и мазна, особено в Т-зоната – челото, носа и брадичката. При някои хора омазняването е по-изразено и по скалпа.

Съществува и комбинация между повишена себумна секреция и нарушено отделяне на себума от фоликулите. В такива случаи той може да се смеси с кератинови клетки и да допринесе за образуването на комедони.

Значение има и съставът на себума. При определени кожни състояния промените в липидите могат да повлияят върху кожната бариера и микробиома, което е една от причините прекомерното омазняване да се разглежда не само като козметичен, но и като дерматологичен въпрос.

Причини и рискови фактори за прекомерно производство на себум

Производството на себум се регулира до голяма степен от андрогенните хормони. Това е една от причините омазняването да се променя през различните периоди от живота.

Сред факторите, които могат да увеличат себумната секреция или да направят кожата по-мазна, са:

хормонални промени през пубертета;
индивидуална генетична предразположеност;
повишена чувствителност на мастните жлези към андрогени;
някои хормонални състояния;
определени медикаменти;
климат с висока температура и влажност;
използване на неподходяща козметика.

При тийнейджърите повишеното омазняване е особено често срещано заради хормоналните промени през пубертета. При възрастните внезапна и значителна промяна в омазняването може да има различни причини и при необходимост трябва да бъде оценена от специалист.

Храненето често се обвинява като основна причина за мазната кожа, но връзката е по-сложна. При някои хора определени хранителни фактори могат да имат значение за акнето, но прекомерното производство на себум не може да бъде обяснено единствено с консумацията на мазни храни.

Заболяване ли е себумът и прекомерното му производство?

Самият себум не е заболяване. Той е нормален и необходим продукт на мастните жлези.

Прекомерното му производство също не представлява непременно самостоятелно заболяване, но може да бъде характерно за различни дерматологични състояния. Повишената себумна секреция има особено значение при акне, тъй като себумът е един от факторите, които участват в развитието на акнеичните лезии.

Мазната кожа може да се среща и при себореен дерматит, при който освен омазняване обикновено има зачервяване и лющене. Типични места са скалпът, веждите, зоната около носа и други области с повече мастни жлези.

Затова не всяка мазна кожа трябва да се „изсушава“. Когато има възпаление, комедони, лющене или други симптоми, е важно да се установи причината.

Кога е добре да потърсите лекар?

Консултацията с дерматолог е препоръчителна, когато омазняването е силно, новопоявило се или е съпроводено с други кожни промени.

Потърсете специалист при:

упорито акне и възпалени пъпки;
множество комедони;
силно омазняване, придружено от зачервяване и лющене;
сърбеж или парене на скалпа;
внезапни промени в кожата без ясна причина;
неефективност на използваните продукти;
поява на други симптоми, предполагащи хормонален проблем.

При някои хора прекомерното омазняване може да бъде част от по-широка хормонална картина. При наличие на допълнителни симптоми лекарят може да прецени дали са необходими изследвания.

Важно е също да се потърси професионална помощ, когато мазната кожа е довела до постоянно използване на агресивни продукти. Понякога именно прекомерното почистване поддържа раздразнението и нарушената кожна бариера.

Ежедневна грижа при прекомерно омазняване и себум

Правилната ежедневна грижа има за цел да контролира излишния себум, без да уврежда кожната бариера.

Лицето обикновено трябва да се почиства нежно, а не многократно през деня. Агресивното търкане и използването на силни обезмасляващи продукти може да доведе до сухота и раздразнение.

При мазна или склонна към акне кожа могат да бъдат полезни продукти със съставки като:

салицилова киселина – подпомага отпушването на порите и има кератолитично действие;
ниацинамид – може да подпомогне регулирането на себума и функцията на кожната бариера;
ретиноиди – използват се при определени случаи на акне и комедони и трябва да бъдат подбрани според индивидуалното състояние;
глинени маски – могат временно да абсорбират част от повърхностния себум.

Хидратацията също остава важна. Мазната кожа може да бъде дехидратирана и използването на лек, некомедогенен хидратиращ продукт може да подобри комфорта без да увеличава омазняването.

Слънцезащитата не бива да се пропуска. Подходящият лек флуид или гел формула може да бъде по-комфортен при мазна кожа.

Домашни средства за справяне с проблема и средства за домашна грижа

При мазна кожа най-добрият домашен подход е постоянната и умерена грижа. Не е необходимо лицето да се изсушава до усещане за опъване, за да бъде „чисто“.

Подходяща рутина може да включва нежен измиващ продукт сутрин и вечер, лек хидратиращ продукт и ежедневна фотозащита. При необходимост могат постепенно да се добавят активни съставки като ниацинамид или салицилова киселина.

Популярни домашни средства като лимонов сок, спирт, сода бикарбонат или концентриран оцет не са добра идея. Те могат да раздразнят кожата, да нарушат нейния естествен pH и да увредят бариерата.

Абсорбиращите кърпички за лице могат да бъдат практични за временно намаляване на лъщенето през деня, без да се налага повторно измиване на лицето.

Съвременни решения за справяне с прекомерното омазняване

Когато домашната грижа не е достатъчна, дерматологът може да предложи лечение според конкретния проблем.

При акне и изразена себорея се използват различни локални терапии, включително ретиноиди, бензоил пероксид, салицилова киселина и други медикаментозни средства според диагнозата.

При подходящи пациенти може да се използва изотретиноин, който значително потиска активността на мастните жлези. Той е системен медикамент с мощно действие и сериозни противопоказания и рискове, поради което се назначава и проследява единствено от лекар.

В естетичната дерматология могат да се използват процедури, които подпомагат контрола на омазняването и подобряват текстурата на кожата. В зависимост от състоянието могат да бъдат обсъдени химични пилинги, определени лазерни или светлинни технологии и други процедури, подбрани индивидуално.

Важно е да се прави разлика между временно намаляване на повърхностния себум и реално повлияване на мастните жлези. Не всяка процедура, която оставя кожата матова непосредствено след извършването ѝ, намалява трайно производството на себум.

Себумът не е враг на кожата. В правилното количество той изпълнява важни защитни функции, а проблемът възниква основно при прекомерна секреция или когато се комбинира с други фактори, водещи до запушване и възпаление. Затова добрата стратегия не е пълното премахване на себума, а внимателното му контролиране с подходяща ежедневна грижа и, когато е необходимо, професионално дерматологично лечение.